Глава 1 – Неро знаеше нещо

Неро ръмжеше срещу стената вече двадесет минути.

Не лаеше. Не драскаше по камъка. Не крачеше неспокойно напред-назад, както винаги правеше, когато гръмотевиците се разнасяха над Чикаго.

Той просто ръмжеше.

Дълбокият, зловещ звук изпълваше винената изба на Данте Морети и вибрираше толкова силно, че Клеър Морган го усещаше между ребрата си, докато слизаше по стълбите с купчина прясно сгънати ленени покривки в ръце.

На няколко метра от огромния черен Кане Корсо стояха трима въоръжени мъже.

Никой от тях не изглеждаше особено склонен да се приближи.

Неро беше застинал пред рафт с редки бургундски вина. Ушите му бяха насочени към каменна стена, скрита зад ръчно изработена библиотека от орехово дърво.

— Сигурно са плъхове — каза Марко Белини.

Клеър спря.

Тя познаваше Неро.

Кучето обожаваше да краде резенчета ябълка от осемгодишната ѝ дъщеря Лили в кухнята. А по време на бури този гигант, способен да уплаши всеки възрастен мъж, се криеше под старата работна маса, докато всичко не утихнеше.

Но тази вечер светкавици прорязваха небето отвъд тесните прозорци на избата, а Неро дори не трепваше.

Той не се страхуваше.

Той ги предупреждаваше.

Данте Морети стоеше няколко крачки зад него. Тъмносивото му сако беше преметнато върху стол, а ръкавите на ризата му бяха навити до лактите. Въпреки това той излъчваше същото спокойно, непоколебимо присъствие, което караше хората да му се подчиняват още преди да е довършил изречението си.

Клеър знаеше достатъчно за неговия свят, за да не бърка спокойствието с доброта.

Тя беше неговата икономка.

Марко беше израснал с Данте.

Другите двама носеха оръжия.

Тя нямаше причина да се намесва.

И въпреки това чу собствения си глас:

— Той не души.

Всички се обърнаха към нея.

Лицето на Марко се вкамени.

— Какво каза?

Клеър мигновено съжали за думите си.

Но Данте само я погледна.

— Какво имаш предвид?

Гласът му беше тих.

Това правеше всичко още по-напрегнато.

Клеър остави покривките.

— Ако зад стената имаше плъхове, Неро щеше да използва носа си. Щеше да следва миризмата.

Марко изсумтя.

— Това е просто куче.

— Да.

Клеър срещна погледа на Неро.

— Но в момента той слуша.

В избата настъпи пълна тишина.

Данте отново насочи очи към кучето.

Сега всички го видяха.

Муцуната на Неро не беше допряна до камъка. Главата му беше леко наклонена, а едното му ухо потрепваше напред-назад, сякаш се опитваше да улови звук от другата страна на стената.

Клеър направи няколко крачки.

— Госпожо Морган — предупреди я Марко. — Недей.

Неро я погледна.

Ръмженето замлъкна.

Тя клекна до него.

— Какво има, голямо момче?

Ухото му отново потрепна.

Клеър се изправи и постави длан върху студената каменна стена.

Нищо.

Премести ръката си няколко сантиметра.

Пак нищо.

Още малко.

Тогава спря.

Под дланта ѝ нещо вибрираше.

Толкова слабо, че почти реши, че си въобразява.

Тя натисна по-силно.

Беше там.

Равномерна, механична вибрация.

Погледна към Данте.

Той беше проследил всяка промяна в изражението ѝ.

— Какво е?

— Нещо работи зад стената.

Двадесет и три минути по-късно четвъртата тухла се разхлаби.

Зад нея се отвори тъмна кухина.

Преди много години старият обслужващ коридор на имението беше зазидан по време на реконструкцията на отоплителната система. Прах покриваше ръждясали тръби и изоставени кабели.

Но новите кабели бяха различни.

Черни оптични влакна бяха закрепени с лъскави метални скоби по древната каменна стена. Малки зелени светлини мигаха в мрака.

Никой не проговори.

Един от техниците на Данте пропълзя вътре.

Когато излезе, държеше малко черно устройство, по-малко от кибритена кутийка.

Данте го погледна.

— Какво е това?

— Предавател.

— Свързан с какво?

Техникът се поколеба.

Погледът на Данте стана леден.

— Кажи го.

— С микрофони.

Светкавица озари прозорците на избата.

— Колко?

— Все още не знаем.

Техникът вдигна очи към тавана.

— Но мрежата е много по-голяма от самата изба.

Клеър беше виждала Данте ядосан и преди.

Това беше различно.

Лицето му почти напълно изгуби всякакво изражение.

— Блокирайте цялото имение.

Марко мигновено извади телефона си.

— Никой не напуска територията. Всяка комуникация минава само по защитени линии. Претърсете всяка стая.

После Данте погледна към отвора, който Неро беше разкрил.

— И разберете кой е построил втори чифт уши в моя дом.